През 1870-те години България е под турско владичество, но желанието за свобода расте. Захари Стоянов, син на богат пастир, мечтае да стане свещеник, четейки „Чудесата на Богородица“ на своите събратя пастири, въпреки че работи за Хаджи Руси.
Захари Стоянов пристига в Русе, за да се запише в Търговско училище, но става чирак на майстор Митр. Става калфа, но мечтае за образование. Случайно среща Никола Обретенов, който му препоръчва книги, които да му помогнат в самообразованието.
През 1872 г. Антим I е провъзгласен за български екзарх и обикаля земите, за да се запознае с местните проблеми. В Русе хората се събират на пристанището, за да покажат уважение, докато Ангел Кънчев се готви да отиде в Румъния за оръжие.
В център „Зора“ Захари се запознава с Ради Иванов, Тома Кърджиев и Иларион Драгостинов. Те го насочват в самообразованието и разкриват връзките си с Васил Левски. Желаещ да помогне, той се присъединява към тях в укриването на оръжия за въстанието.