1953 г. Жендо гостува на Койчо в града. Предлага на сина си да се върне на село и заедно да обработват отстъпената им от ТКЗС земя. Койчо отказва, пречупен в последното си желание за свобода. Жендо влиза в ТКЗС. Единствено Киро не е в ТКЗС. По тази причина Стоян отказва да му издаде документи, с които Кировите синове да продължат образованието си в града. Притиснат от обстоятелствата, Джелебов се опитва да влезе в ТКЗС, но не намира сили. Заравя се в нивата си, където го откриват полумъртъв. Стою Бараков изгонва от селото поп Енчо и конфискува рисуваните от Шибилев икони. Пред очите на цялото село, Стоян пали иконите и хоругвите на църквата. Илко не може повече да приеме начина, по който брат му бърка в душите и сърцата на хората. Заминава в града.