1875 година, поробена България, Бяла черква. В кафенето на хаджи Ахил местните първенци хаджи Смион, даскал Гатю, даскал Фратю, хаджи Атанасия, поп Ставри и франкофонът Михалаки Алафрангата обсъждат политически проблеми. Излезли на разходка в гората, те се осмеляват да я огласят с патриотични възгласи, но появата на онбашията Шериф ага ги кара уплашено да замлъкнат. Онбашията отвежда в конака даскал Гатю. Там той заварва протурски настроените Варлаам Копринарката, Селямсъза, Иванчо Йотата и Кириак Стефчов. Те са занесли на Хюсни бей прокламация, която той кара учителя да му прочете. Оказва се, че това всъщност е сатира, насочена срещу Копринарката и Селямсъза. Привечер многолюдното семейство на чорбаджи Марко се е събрало на вечеря. Силен шум нарушава спокойствието им. В плевника чорбаджи Марко открива избягалия от Диарбекир син на неговия приятел Кралича. Излизайки от дома на Марко, младежът попада на патрул. Успява да избяга, но връхната му дреха, заета от доктор Соколов, остава в ръцете на преследвачите.
Чорбаджи Марко успява да подмени плика с книжата, намерени в дрехата на Соколов и докторът е освободен. Отец Викентий довежда при него Кралича и го представя с името Бойчо Огнянов. В метоха на хаджи Ровоама гостуват брат й- чорбаджи Юрдан, жена му, Кирияк Стефчов, хаджи Смион, кака Гинка и мъжът й Генко Гинкин. Разговорите и там са политически - смелата кака Гинка не се страхува да изрази патриотизма си, смущавайки всички присъстващи. На гостите прислужва хубавата учителка Рада - храненица на хаджи Ровоама.В училището се провежда годишният изпит. Рада е смутена - нейните ученички са объркани от неясните въпроси на Стефчов, но Огнянов се намесва и провежда успешно изпита, след което е назначен за учител. Извън града младежите се готвят за предстоящите събития - обучават се да стрелят. От Русия се завръща студентът Кондов, силно повлият от идеите на декабристите. Всички са обхванати от порива за свобода.
В кафенето на хаджи Ахил се обсъжда въстанието в Херцеговина, политиката на Горчаков. По-смелите мъже мечтаят за въстание, останалите се надяват на помощта на Русия. Рада е изгонена от метоха, заради книжката със стихотворения на Ботев, дадена й от Огнянов. Огнянов признава пред девойката, че е избягал от Диарбекир и се бори за освобождението на България. Доверява и й тайната за убийството на двамата турци. Между него и Кандов възниква спор. Студентът е убеден, че въстание без идеологически подбуди е обречено на неуспех и затова възнамерява да се върне в Русия. Във воденицата Огнянов се среща със своя другар Муратлийски, укрил се след разгрома на Старозагорското въстание. С документите на чешкия фотограф, Бързобегунек той се заселва в Бяла черква и се включва в подготовката на въстанието. Кучето на Емексиз Пехливан се нахвърля върху Бойчо Огнянов и у Шериф ага се зараждат подозрения.
Интелигенцията в Бяла черква подготвя пиесата Многострадална Геновева. Представлението става централно събитие в живота на градчето. Стефчов се опитва да освирка актьорите, но е изгонен. Въпреки присъствието на Хюсни бей пиесата неочаквано завършва с песента "Къде си вярна ти любов народна", подета от всички. На гощавка у попа се събират всички патриотично настроени младежи и обсъждат бъдещото въстание. Учителят Мердевенджиев споделя със Стефчов съмненията се, че Огнянов е избягал каторжник. Двамата му подхвърлят вестник с обява за неговото издирване. Огнянов го укрива и те уведомяват бея за подозренията си. Той нарежда на Шериф ага да претърси около воденицата.
Мунчо предупреждава дякон Викентий, че турците търсят нещо и копаят край воденицата. Беят подготвя арестуването на Огнянов. Докторът се опитва да влезе в черквата, за да го предупреди, но турците не го пускат. С много усилия Колчо успява да предупреди Огнянов, който бяга, преоблечен като поп. Попада в хана на Рачко Пръдлето, който прави опит да го предаде. Бойчо Огнянов успява да се изплъзне от преследващата го потеря, но е ранен. Близо до Клисура той е спасен от бай Цанко, който го прибира в дома си и го лекува. Революционният комитет в града се готви за въстанието. Турският шпионин Заманов подслушва и изнудва всички. Хората се боят от него и го избягват. Воденичарят Стоян е пребит до смърт от турците, които искат да изтръгнат от него признания. Зима е. Бойчо Огнянов посреща Коледа със семейството на бай Цанко.
Соколов е освободен от конака. Дъщерята на чорбаджи Юрдан - Лалка, която докторът обича, е омъжена за Стефчов. Всички, които познават Огнянов, се изпокриват. Бързобегунек разказва на Соколов за срещата си с Бенковски и Волов и за инструкциите, които са му дали. В дома на бай Цанко има седянка. Стайка пристава на Боримечката. В съседната стая Бойчо Огнянов провежда събрание с членовете на революционния комитет в Клисура. След като всички се разотиват, в къщата идват две заптиета, които намират забравената от Петър Овчаров кама и изпращат да го извикат. Вместо него идва баща му, когото те жестоко измъчват, за да каже къде е синът му. Възрастният човек не издържа и умира. Петър и приятелите му, заедно с Бойчо Огнянов, отмъщават за смъртта на стареца, като убиват двамата турци извън града. Огнянов се среща с Викентий и го кара да открадне от отец Йеротей 200 лири за закупуване на оръжие. Дяконът е заварен на местопрестъплението от отеца, който сам дава исканата сума.
Кипи трескава подготовка за въстанието. Дори сдържаният и предпазлив чорбаджи Марко дава една от черешите си за изработката на топ. Заманов започва да играе двойна игра - изнудва заговорниците, но не издава нищо на Хюсни бей. Кандов решава да остане в България и моли да го включат в революционния комитет. Докато жените везат знаме и пекат сухари, Димянчо Григорът шие въстаническите униформи. чорбаджи Юрдан, Кирияк Стефчов и Рачко Пръдлето подготвят предателство. Лалка чува техните кроежи и хуква в проливния дъжд да предупреди съзаклятниците, но не успява да ги намери. Огнянов е изпратен на събранието в Оборище, където се взема решение за въстанието. Пратеник донася вестта, че Копривщица е въстанала по-рано поради предателство. Въстава и Клисура. Боримечката изнася черешовото топче извън града, но при първия залп то се разцепва.
В Бяла черква всички са събрани на погребението на Лалка, умряла от тежка простуда. Предвождани от Тосун бей, черкезите настъпват срещу въстаниците. Чорбаджиите молят бея да пощади Бяла черква. Градът не въстава. Взел подкуп от първенците, Тосун бей продължава към Клисура. Преоблечен като турчин, Огнянов се опитва да се добере до Бяла черква, но е задържан от черкезите. Въстаналите клисурци са излезли с жените и децата си като на празник. Викентий не успява да доведе никого от Бяла черква. Башибозукът много лесно се справя с шепата мъже. Започват безчинства, кланета, черкезите отвличат деца и жени. Огнянов успява да избяга и се отправя към Бяла черква, за да разбере какво се е случило там.
Тосун бей иска да превземе Бяла черква с хитрост и изпраща черкези, облечени с въстанически униформи на хълма край града. Поп Ставри е заключил бленовете на комитета в избата, за да не се пролее кръв, но при вестта, донесена от Колчо, че на хълма са забелязани московци, въстаниците се събират на площада. Скороте разбират измамата и се разпръскват, но турците вече нахлуват в града. Остават шепа хора, които отстъпват към училището. Спасява се само Соколов, който се отправя към воденицата, преоблечен като турчин. Там го очаква Огнянов. Идва Рада, за да ги предупреди, че са предадени и трябва да се спасяват. Но воденицата вече е обградена от башибозука. Рада и Соколов са убити, а Огнянов излиза с открити гърди, за да покаже как умира един български апостол. Башибозуците набучват на кол главата му и минават с нея по опустелите улици на Бяла черква. Само лудият Мунчо излиза срещу тях с безумни крясъци "Не, не!". Турците го обесват на едно дърво.