Източните Родопи, 1861година. В малкия планински град Дуганхисар, Ференска околия, живее многолюдното семейство на Кирко Каракиров. Животът на българите тук е много тежък - ангария, големи данъци, често безпричинен тормоз от страна на турците. Затова и осемте деца на Кирко се трудят заедно с родителите си по нивите и овчарските къшли. Сред тях е и 17-годишният Петко. Промяната в живота на иначе кроткия Петко настъпва изневиделица. По-големият му брат Матьо, аргатин-овчар у чифликчията Мехмед Кеседжи в турското село Бахши бей и братовчед му Вълчо, са убити от бея. Това завинаги изтръгва Петко от мирния живот. Той събира вярна дружина от хора, лично засегнати от бея и подготвя отмъщението. След убийството на Кеседжи бащата на Петко е закаран в затвора във Фере. От планината Петко изпраща писмо до каймакама на санджака, в което го заплашва, че ако не освободи баща му, ще го сполети съдбата на Мехмед бей. В замяна младият хайдутин обещава да разпусне дружината си. Кирко се прибира у дома.